Хлориране

Хлориране

Хлорирането може да се осъществява с помощта на втечнен хлор, разтвор на натриев хипохлорид или гранули калциев хипохлорит. Втечненият газообразен хлор се поставя в балони под налягане. Газът се изпуска от балона и се дозира във водата чрез хлоратор, който регулира разхода на газ. Разтворът на натриевия хипохлорит се дозира чрез обемна помпа-дозатор. Калцевият хипохлорит се разтваря във вода, след което се смесва с основния поток.

Могат да се използват различни техники на хлориране,  включващи хлориране до контролна точка, минимално хлориране и супер хлориране/ дехлориране. Хлорирането до контролна точка, това е метод, при който дозата на хлора е достатъчна за бързото окисляване на всичкия амонячен азот и остава достатъчно количество свободен хлор за защита от повторно заразяване.

Супер хлорирането/дехлорирането това е добавяне на големи количества хлор за постигане на бърза дезинфекция с последващо отстраняване на излишния хлор. Отстраняването на остатъчния хлор е важно защото касае вкусовите качества на водата. То се прилага в случай, когато нивото на бактерийте е променливо или времето за престоя на водата в съда за съхранение е недостатъчно.

Минималното хлориране се прилага там, където водата общо взето е с добро качество и прибавянето на неголямо количество хлор осигурява достатъчна концентрация във водата.

Хлорирането се прилага основно за микробиологична дезинфекция. Но хлорът действа и като окислител и може да отстрани или да помогне да се отстранят някои химикали – например, да разложи лесно разтворимите пестициди; да окисли разтворимите вещества до неразтворима форма, която може да бъде отстранена при следваща филтрация; да окисли разтворените вещества до по лесно отстраняема форма.

Недостатъкът на хлора е възможността му да взаимодейства с органичните вещества, като при това се образуват канцерогенни отпадъчни продукти.